Бидермайер

Стилът Бидермайер обхваща периода от 1814г. до 1850г. Разпространява се предимно в Германия и Австрия, засяга също Дания, Англия, Русия и България. Интензивното му приложение продължава около половин век. Периодът около 1830г. се възприема за апогей, а от 1848г. настъпва упадък. Бидермайер е първият европейски стил, възникнал извън обсега на дворцовите среди и изявен най-вече във формите на домашното обкръжение. Бидермайер не е архитектурен стил.От Ампир наследява основните принципи на постройка на мебела и лаконичността. Влияе се също от английските мебели от епохата на Регентството (1810г. – 1820г.) и практичната вълна от края на 18в. (Шератон), както и от зараждащият се Романтизъм. Мебелите на Бидермайер съществено се различават от тези на последния кралски стил – Класицизъм. Новото е в замяната на по-голямото с по-малкото, на по-усложненото с по-непретенциозното, на самоцелното с необходимото. Стилът се свързва с грижливото устройване на практичен жилищен интериор и многобройните мебелни изделия, където основни критерии са функционалност, добро качество, дълготрайност и техническо съвършенство. Мебелът от предмет за личностна изява бързо се превръща в услужлив и верен приятел на човека. Формите му са пряко отражение на нуждите и вкусовете на обикновените хора, понесли последиците от наполеоновите войни. Интериорът в стила Бидермайер е удобен и уютен. Подът е от паркет и е обрамчен с боядисани дъбови фризове. Стените са разделени на полета и са облепени със светли тапети с цветни флорални орнаменти. По тях са окачени миниатюри, акварели и гравюри, модни евтини силуети. Изящна бяла печка е поставена в специална ъглова ниша. Таванът по правило е сводест. Всеки мебел има конкретно предназначение и точно определено място. За първи път масата, служеща за хранене или разговори, се поставя в центъра на стаята. Мебелите за седене са най-важната част от дневната, която не винаги е отделена от столовата. Тъканите за мебели и завеси са в ярки разцветки с натурално третирани цветни мотиви, които компенсират простата форма на мебелите. Възниква т.нар. „чиста стая”, предназначена за гости, която по-късно преминава и в селския бит. Мебелите не са повече предмет за украса. Те са практични, с опростена форма, удобни, с издържани пропорции и безукорно изпълнение. Новост, идваща със стила, са многобройните разновидности на малогабаритните мебели. Новост са и вече отдавна познатите в Англия комбинирани и трансформиращи се мебели, като шкафчета с умивалници, скринове с библиотеки, гардероби с огледала, канапета – легла, разтегателни маси и др. По това време навлизат и мебелите за сядане от попарена дървесина тип „Тонет”. Предпочитат се местни дървесни видове като круша, череша, орех, липа, ясен, явор, топола, бреза, както и екзотични африкански дървесини. По-скъпите дървесини се използват рядко и то главно като дебели облицовъчни фурнири. Мебелите са от масив, с таблени или гладки плоскости. Шперплат не се ползва. Почти всички мебели се фурнироват майсторски с отлично изсушен фурнир с дебелина 2-4мм, поради което елементите не се измятат. Вратичките на мебелите, от елова или тополова дървесина, се фурнироват едностранно от лицевата страна. Фурнироват се и крака, и подръчници на мебели. Предпочитат се бледи и посребрени тонове. Тъмните цветове се открояват на светъл фон и обратно. За пълнеж при мебелите за седене се използват конски коси. Тапицерските тъкани са басма с цветни рисунки или рипс за по-строги и еднотипни решения. Приковават се с видими декоративни кабари. Злато се употребява малко. Инкрустация или друга декоративна техника се прилага само при луксозните мебели като се поставя винаги в средата на украсяваната плоскост. Сюжетите са предимно интимно-романтични, които се развиват в няколко насоки: растителни (цветя, листа, венци, розетки), фигурални и предметни (лебеди, грифони, лири, вази), архитектурни елементи (схематични корнизи, тимпани, пиластри), хомогенни фурнири.


Мебелите в стил Бидермайер са с праволинейни или плавно огънати очертания, съчетавани често с подчертано заоблени ръбове. Мебелите за седене са с различна конструкция. Краката са леко извити, струговани или правоъгълни, задните – често в „S”, което продължава и в облегалката. Облегалката е наклонена назад, с плавна извивка, ажурена. Седалката е леко трапецовидна и мека – тапицирана или плетена. Канапетата са с разнообразни форми. Облегалките и подръчниците са извити плавно. По-едроразмерните им конструктивни елементи се украсяват често с централно разположени декорации. Масата за хранене е с кръгъл плот. Опорната й конструкция е най-често с 3 или 4 на брой крака. Създават се множество малогабаритни маси за други дейности, които при всяка възможност се съчетават с чекмеджета и оригинално вътрешно разположение. Леглата са с еднакви или различни по височина табли с гладки повърхности с малко украсителни декорации, разположени в центъра. Балдахинът изчезва. Корпусните мебели са с неусложнени правоъгълни форми, понякога съчетавани с плавно огънати зони и много рядко със страни дворцови решения. Корпусите им се носят от къси масивни крака или цокли. Плоскостите им са рамкови, разчленени на плътни или остъклени правоъгълни полета. Украсата е семпла. При Бидермайер съществува единство между средата, обкръжаваща човека и духовния и предметен свят. Започнатото по време на стиловете Класицизъм и Ампир прогресивно отстраняване на преднамерените украсителни добавки се доразвива и се превръща в много успешен опит за превръщането на дворцовите постижения в битови вещи, достъпни за всеки дом. Главният ръководен принцип на създателите на мебели е практичността.

http://www.google.bg/search?q=biedermeier&hl=bg&rlz=1T4GGHP_enBG438BG438&prmd=ivns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=GvcrTvGwGJHBtAbkpuWLDA&ved=0CF4QsAQ&biw=1229&bih=584

източник